четвъртък, 28 май 2020 г.

Сироп от ягоди (без варене)

Тази година реших да си поиграя и да направя малко сироп от ягоди! Главно заради децата, тъй като готови сокове не купувам, а пък ягодите са един от плодовете, които те не ядат. Мисля, че не им харесва самата консистенция на плода, малките семчици, които се усещат, пък и плодчетата не винаги са сладки, не знаеш каква ягодка ще ти се падне :)


Сока прецеждам през тензух, за да не остават никакви семки! А избрах да го направя без варене, за да запазя максимално полезните вещества и витамини, които са в плодовете.

Ще напиша рецептата с количествата, които аз направих, но ако вие разполагате с повече плодове или искате да направите повече сок и да консервирате за зимата може да увеличите количествата пропорционално!

Рецептата знам от моята баба, тя е правила такива сокове от всякакви плодове джанки, вишни, череши и ми даде пропорциите и съотношението между продуктите, но всичко зависи от това колко плодове ще използвате.



*За 1 кг. и 200гр. плод от ягоди
*700 мл. вода
* Пропорцията плод вода е на 1 част плод - 1/2 вода
(аз съм сложила малко повече вода)
*2ч.л. лимонтозу ( на 1/2кг. плод по 1ч.л.)
*в моя случай от това количество
изцедих 1,4л. сок и захарта е 1,600кг. захар
*Пропорцията сок захар е 1 чаша сок - 1,5 чаша захар
*За да консервирате сока използваме по 1 аспирин (ацетизал) на бутилка сироп

*Сега ще ви обясне как се приготвя сока и ако мерките, които съм дала ви се струват неясни ще ги разберете в рецептата.*

Плодовете се измиват и почистват от дръжките, намачкват се с преса за картофи и се поръсват с лимонозуто и водата. Разбърква се хубаво и се оставя така да престои 24 часа в хладилника.




















След като плодовете престоят прецеждаме сока от тях в друг съд с тензух. Реално изстискваме хубаво тензуха, за да извлечем максимално количество сок, но семките и месестата част на плода остава в тензуха. Аз сложих един гевгир и сито в тенджерата, в която прецеждах сока за по сигурно, ако случайно изпусна част от плодчетата през тензуха.



Полученият сок измерваме с чаши и на всяка чаша сок слагаме по чаша и половина захар. (1ч.ч. сок - 1 и 1/2 ч.ч. захар)
При мен излязоха 7 чаши сок, съответно сложих 10 и 1/2 ч.ч. захар.
(1,4 литра сок и 1,600 кг. захар). Така полученият сироп разбърквате докато захарта се разтопи напълно.



Когато захарта се разтопи напълно, може да добавите още малко лимонтозу (лимонена киселина), за да сте сигурни, че захарта няма да ви се кристализира. Аз добавих още 2 ч.л. и след това затваряте в стъклени бутилки, като на всяка бутилка 500мл. слагате по един ацетизал, за да консервирате сиропа и да се запази за по-дълго. Сиропа е доста сладък и въпреки, че захарта реално е консерватор се застраховам с аспиринчетата.

Сиропа от ягоди разреждате според вкуса си на сладост, също така вие решавате дали с вода за сок или пък с газирана напитка за ягодова лимонада, а за свежест може да добавите и прясна мента. 


неделя, 24 май 2020 г.

Сироп от бъз

Дърветата са отрупани с цветове. Сега е момента да си наберете цвят от бъз и да си направите този страхотен сироп, който може директно да консумирате, като разреждате или да консервирате за зимата.
Невероятно вкусна и освежаваща напитка със страхотен аромат на бъз и лимони! Чудесен вариант за домашен сок или лимонада за вашите деца, а и за вас!


Реших да ви споделя рецептата, по която го прави моята баба, а тази година приготвих и аз у дома.

Ще са ви необходими:
около 30-40 хубави големи цветове от бъз
3 големи лимона
1 стрък прясна мента
3 л. вода
2 кг. захар
1п. лимонена киселина


Първо почиствате цветовете, които сте набрали от по големите дръжки и ако по тях има от тези черни малки буболечици, може да измиете малко с вода, но ако цветовете ви са чисти няма нужда да се мият. Аз съм брала бъза в двора на баба ми и не съм мила цветовете. Хубаво е да берете някъде далеч от пътя и от движението на колите, ако имате възможност.


Лимоните си нарязвате на големи парчета. И след това слагате цветовете, заедно с лимоните и ментата по желания в съд с три литра вода. Аз съм използвала туба от минерална вода, но всеки може да използва, каквото желае.


След като престоят 24 часа и си пуснат ароматите. Цветовете се махат от водата, лимоните се изтискват хубаво и също се махат, а течността се прецежда в друг съд. При така получения сок се прибавя захарта, като в оригинал захар и вода трябва да са 1:1 (на 3л. вода - 3кг. захар), но аз сложих по-малко захар - 2кг., защото сиропа съм прибрала в бутилки в хладилника за бърза консумация и предпочитам да разреждам с по-малко вода. Така аромата на бъз и лимони е по-силен и не е толкова сладко.


След като прибавите захарта, трябва да разбърквате от време на време докато захарта напълно се разтопи и стане хубав сироп без кристалчета захар в него. Тогава изсипвате и пакетчето лимонена киселина (лимонтозу), за да попречите на захарта да кристализира отново.

Така полученият сироп разреждате с вода или сода, газирана вода, спрайт, както ви харесва на вкус и сладост. Може да добавите и резенчета лимон и прясна мента, когато го поднасяте.




вторник, 5 май 2020 г.

Кренвиршки с лютеница

Имам и други рецепти за кренвиршки в блога, но са винаги с постно тесто, а този път реших да ги направя с по-богато тесто и с лютеница, защото се оказа, че големия ми син ги предпочита така. А и станаха толкова красиви, мекички, ухаещи, топящи се в устата и супер мега вкусни, че нямаше как да не ви ги покажа.



За тесто са ви необходими
1 яице + 1 белтък
1 жълтък за намазване
100 гр. вода
100 гр. прясно мляко
70 гр. олио
1ч.л. захар
1.л. сол
1/2 кубче прясна мая за хляб
около 400-450 гр, брашно

3 кренвирша за  6 кренвиршки

*Поръска за питки по желание

За тестото ви е необходимо първо да си активирате маята - млякото и водата, загрявам в микровълновата и слагам маята с една лъжичка захар, докато маята се надигне, шупне в чашата. След това в голяма купа смесвате яйцата, сместа с маята, олиото и солта, разбърквате добре и започвате да добавяте брашното на части, докато замесите меко не лепкаво тесто.

Оставяте го да втаса и да удвои обема си и си разделяте тестото на осем топки. Съответно може да направите 8 кренвиршки. Аз направих 6, защото малкия ми син не обича и за него имаше 2 кашкавалки.



Всяка топка разточвате на овал или на правоъгълник, както ви е удобно. В единия край намазвате лютеница, а в другия край правите малки разрезчета, не до края на тестото, за да може, като завиете да се получат тези ивици върху кренвиршката. Върху лютеницата слагате половин кренвирш разрязан по дължина и завивате на руло, като отгоре трябва да ви останат процепите.
*Съжалявам, че нямам снимка преди да ги завия, но нямах намерение да снимам и да качвам рецептата, докато не ги видях колко красиви се подредиха в тавата :) Когато ги правя отново, ще снимам и ще добавя снимката.

Кренвиршките нареждам в тава застлана с хартия и намазнена с олио и отново оставям да втасат. После намазвам с жълтък размит с малко прясно мляко и поръсвам със семенца, за да са по красиви.

Пека на 180 градуса, отгоре и отдолу с вентилатор. Докато придобият златист цвят и разбира се проверявам с дървен шиш, , трябва да излиза сух, без да има полепнало по него сурово тесто.



Първите 2 кренвиршки бяха откраднати от тавата буквално в момента, в който извадих тавата от фурната, едвам си отхапваха, толкова горещи бяха, но само се повтаряше ммм много е вкусно, ммм много е вкусно :) И реално наистина бяха много вкусни, мекички, топящи се - повтарям се, но въпреки, че не са най-полезната храна са много любими у дома :)




събота, 2 май 2020 г.

Какаов сладкиш с шоколадова глазура

Днес реших да поглезя момчетата и им направих един шоколадов сладкиш, който децата определиха, като торта и бяха много щастлви!


За сладкиша са ви необходими:
2 яйца
1ч.ч. захар
1/2ч.ч. олио
1ч.ч. кисело мляко
1ч.л. сода бикарбонат
1 ванилия
3-4 с.л. какао
2ч.ч. брашно

За глазурата:
1 черен шоколад -натурален
60 гр. краве масло
5 с.л. олио
2с.л. какао
2с.л. захар

Първо трябва разбира се да си изпечете сладкиша, за това ще започна с него. Разбивате яйцата със захарта, олиото, прибавяте и млякото с разбърканата в него сода, ванилия, какао и накрая брашното. Сместа трябва да се разбие хубаво и да получите гладка и кремообразна кексова смес. Аз пекох в кръгла тава покрита с хартия за печене и намазнена - изсипвате си сместа и я разпределяте хубаво в тавата, за да се надигне равномерно при печенето. Пече се на 180 градуса, отгоре и отдолу с вентилатор, печете докато при проверка с клечка, тя излиза суха от сладкиша.

Когато сладкиша ви е готов, го оставяте леко да се охлади, колкото после да можете да го изкарате и да го прехвърлите в чинията, в която ще поднесете. През това време си направете глазурата. В подходящ съд - касерола или с каквото разполагате, слагате всички продукти и разтапяте на водна баня, като не спирате да бъркате докато не получите гладка, блестяща глазура. С нея още докато е топла заливате сладкиша, като разпределяте върху целия сладкиш равномерно. Оставяте сладкиша да се охлади в хладилник, нарязвате на ромбчета и сервирате с горски плодове или както на вас ви харесва. Аз си бях изкарала горски плодове от фризера, за да направя малко Розова лимонада" както и казват децата и за това реших да поднеса сладкиша с тези леко кисели плодчета, които идеално допълват вкуса на шоколада. Украсила съм със свежа мента и си го хапнаххме с най-голямо удоволствие и разбира се свежа лимонада.



* Ако искате да си направите Розова лимонада са ви необходими - 1 лимон, 1 портокал, малко горски плодове от замразен микс, 1-2 с.л. мед, свежа мента и вода! Изцеждате лимона и портокала и разбърквате с мед или може и захар по ваш вкус, добавяте 1 литър вода, горски плодове, листенца от мента и сте готови. лимонадата е супер свежа, много полезна и много вкусна! Децата ми я пият с удоволствие и не консумират никакви купени сокове, това е техния сок. Ако вие пиете газирани напитки може да приготвите лимонада и с газирана вода или спрайт.

петък, 1 май 2020 г.

Домашни дюнери


Много ни се приядоха дюнери вкъщи и реших да ги приготвя сама вместо да купуваме навън.
Получиха се страшно вкусни и честно да ви кажа, повече никога няма да си купя готови питки - тортила или арабски питки, които само се притоплят. Тези освен, че са в пъти по-вкусни, пресни и знаете точно с какви продукти сте ги приготвили, изобщо не са трудни за направа.

За питките използвах тази рецепта за базова, която е за индийските хлебчета чапати http://didistylee.blogspot.com/2014/03/blog-post_9.html , но реших да я облагородя малко и вместо зехтин използвах краве масло.

За 8 питките са ви необходими:
40гр. краве масло
1/2ч.ч. вода
1ч.л. сол
брашно колкото ви поеме, не го измерих, но трябва да получите меко не лепкаво тесто

Кравето масло и водата загрях в микровълновата, за  да се разтопи маслото. внимавайте, като разтапяте масло в микровълновата, защото ако прегрее гърми. Така, че оставете да се стопли и извадете, дори и да не се е разтопило напълно маслото, разбъркайте малко, добавете сол и брашно и замесете хубавa топка. Оставете малко да почине и разделете на  малки топки, които разточвате на тънка кора.

Всяка кора печете в сух тиган с незалепващо покритие , когато започнат  да се образуват мехури, питката е готова да се обърне и от друата страна.



A тук може да погледнете и едно видео как точно ги приготвям.




Готовите питки завивам в кърпа, за да седят топли, но всъщност и ги приготвям последни. Преди да направя тях си приготвям всичко, което ми е необходимо за дюнера.
В случая това са домати, краставици, пържени картофки, чеснов сос и пържени пилешки филенца с лук.


Картофките и зеленчуците са ясни за това ще ви опиша, как приготвям соса и месото.

За месото ви трябват:
Пилешки гърди
2 гл. лук
соев сос
черен пипер

В тиган с мазнина запържвам лука леко и прибавям пилешкото месо, нарязано на тънки и къси лентички. Месото с лука се пържи докато всичката вода, която пускат лука и пилето се изпари и остане само на мазнина. Тогава овкусявате със соевия сос и ерния пипер, пържите още съвсем за кратко и дърпате от котлона.

Чесновия сос приготвям от кисело мляко, майонеза, чесън и сол. На една чаена чаша мляко, слагам 2 с.л. майонеза и 2 скилидки чесън пресовани или накълцани на ситно, сол на вкус и разбивате добре с вилицата.

След като имате всички необходими компоненти за дюнера остава най-забавната част - всеки си сглобява сам дюнера и започваме да си ги хапваме. Страхотно вкусни и макар доста калорични и не точно пример за здравословна храна, си заслужава да се поглезим от време на време.



Милинки

За тази страхотна закуска не се бях сещала много отдавна, но скоро една моя приятелка публикува снимка на нейните милинки във Фейсбук и така ми се приядоха, че реших да направя на децата у дома. Когато съм правила милинки преди съм заливала със смес от брашно и краве масло, може да погледнете тук http://didistylee.blogspot.com/2014/04/blog-post.html . Рецептата съм писала по време на пости и милинките, които съм описала са постни, за това сега ще ви напиша и тестото и новата заливка, която пробвах, по идея на моята приятелка! Стават супер вкусни, ароматни и буквално се топят в устата, изчезват от тавата за секунди :)


За тестото са ви необходими:
1/2 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 яйце
1/3 ч.ч. олио
1ч.л. захар
1ч.л. сол
1/2 кубче прясна мая
брашно около 500 гр.

Сирене за поръсване

За заливката :
5с.л. олио
1с.л. брашно равна без връх
1ч.л. шарена сол

Тестото си приготвих от предната вечер и оставих в хладилника за една нощ да втаса. Първо в купичка си изсипвате водата, млякото, 1ч.л. захар и маята и оставяте я да шупне -  да се активира. В голяма купа след това си смесвате яйце, олио, сместа с маята, сол  и започвате на части да прибавяте брашното докато замесите хубаво тесто - меко и нелепкаво. Ако сте достигнали желаната мекота на тестото, а ви се лепи, сипете си малко олио, да го дозамесите и оставете да почива и да втасва. При мен тестото беше втасало на сутринта, когато го извадих от хладилника, оставяте го за 15-20 мин. извън хладилника и си оформяте малки топчета, които подреждате в тавата и оставяте да втасат отново. Ако и вие като мен бързате за закуска, може да сложите тавата с подредените милинки, покрити с кърпа, да втасват във фурната на 60 градуса.


Когато милинките втасат, поръсвате с натрошено сирене и поливате със заливката.
Заливката се приготвя, като в тиган загреете олио и в него запържите брашно и шарена сол, с така приготвената гореща заливка "окъпвате" хубаво вашите "бебчета".



Слагате да се пече на 180 градуса, отгоре и отдолу с вентилатор, докато придобият златист загар и , когато пробвате с дървен шиш той излиза сух.



Изпечените милинки сервирате още топли с кана айран за закуска и всички са доволни и си хапват сладко, сладко :)


събота, 11 април 2020 г.

Козунаци - с локум; с мармалад; със стафиди и локум




В тази публикация са събрани козунаците, които правих последните две години. Не съм ги описвала до сега, защото рецептата за тестото и технологията ми за замесването и печенето са си все едни и сьщи, но тази година реших да ги опиша, за да спазя хронологията от снимки  на козунаци :) Пък и да ви покажа нови идеи за плетките, плънката и декорации.

* На снимката козунаци от Великден 2018 година


Ще опиша стандартната рецепта 1 пълна доза, с която могат дасе направят половината от козунаците, които ще ви покажа, ако искате да замесите от всички видове, ще ви трябва двойна доза, което  означава да увеличитевсички продукти по 2.

Необходими са ви:
6 яйца
250 мл. прясно мляко
1ч.ч. захар
1ч.ч. олио
настърганата кора от 2 лимона
1п. жива мая
около 1 кг. брашно
1 жълтък за намазване
захар за поръсване

За плънките, които ще ви покажа:
локум
стафиди светли и тъмни
мармалад


Първо ще ви опиша как замесвам тестото. Това е основното ми тесто за козунаци, пробвала съм и други видове - със заквасена сметана и с кисело мляко, нооо в крайна сметка винаги си ги правя така както ги правят майка ми и бабите ми. Мисля си, че чара на козунаците, в крайна сметка е точно в повторението, а не в някакви новости - хбаво е вкуса да ти е познат, хубаво е да ти напомня за детството, хубаво е да спазваш традицията и да научиш на това и децата си. Аз и за това не правя козунаци освен на Великден, нито пък правя репетиции точно преди празника - първо, ако на 'репетицията' козунака ти стане перфектен, няма никаква гаранция, че на празника нещо няма да се обърка и да стане сбит или недопечен, или недостатъчно сладък, или какво ли още не :D И ако си хапваме от това сладко изкушение често, тръпката от очакването се губи, колкото повече си чакал и искал нещо, и ти се прияждало всеки път, като се сетиш за него, толкова по-вкусно ти е когато го получиш. :)

Отплеснах се малко с лирическо отклонение, но вече започвам за тестото по същество.


В чаша мляко, която предварително съм оставила на стайна температура поне няколко часа, слагам лъжичка захар и маята докато леко започне да се надига и втаса.
* Яйцата между другото, както и всички продукти трябва да са ви на стайна температура, а не от хладилника.
Яйцата разбивам със захарта, може с миксер, ако ви е по-лесно, но може и с вилица. Към тази смес прибавяте олиото, млякото с маята и настърганите кори от лимоните.
* Ако желаете аромата на лимони да е по-силен  и наситен, може да добавите и малко лимонова есенция.
След като добре разбъркате сместа, която получихте, започвате да добавяте брашното на части. Понякога може да използвате по-малко от килограм брашно, а друг път да ви е нужно повече, зависи много от големината на яйцата, които ползвате и какво количество ви е течната смес. Важното е да получите меко тесто, което да не лепне. Ако тестото ви е меко и еластично, но продължава да лепи по пръстите ви, не добавяйте повече брашно, защото козунаците ви няма да станат пухкави и меки и конците също няма да се получат, можете да добавяте мазнина обаче. Намазнявайте с олио тестото и ръцете си докато замесите хубава топка, която оставете да отпочива под кърпа докато удвои обема си. Не мога да ви кажа за колко време ще се случи това, защото зависи каква е температурата във вашия дом, но хубаво е в стаята, в която се месят и втасват козунаци да е топло, за да се активира втасването по-бързо.



От така полученото тесто започвам да оформям козунаците. От една доза, разделена на 3 топки, може да получите десет мъфини и две плитки. Друг вариант е да разделите на 3 топки, като еднат да е малко по-голяма от другите две - от голямата може да направите венец, а от останалите - 2 плитки или пък малко мъфини и 1 плитка. Как ще разпределите тестото и кой вид плетка ще си изберете зависи от вас, а сега ще ви покажа как правя плитките, мъфините и венеца.

1. Плитка с три фитила с локум и стафиди 



Топката тесто, която сте си определили за плитка, разделяте на 3 части. Всяка част разстилате на правоъгълник и наръсвате със ситно нарязан локум и стафиди. Навивате на руло и осуквате, след като осучете и трите рулца ги сплитате, поставяте в правоъгълна форма за козунак, предварително намазнена и оставяте да втаса.
* Стафидите трябва да са предварително накиснати във вода и по желание, капачка ароматен алкохол, например бренди, ром, уиски или коняк, каквото имате у дома. А преди да ги сложите в козунака е хубаво да изцедите стафидите от водата и леко да ги поръсите с брашно, за да не ви разводнят тестото на козунака.

2. Плитка с четири фитила и мармалад




Този път си разделяте топката на 4 части, отново всяка част разстилате на правоъгълник и намазвате с мармалад. Всеки правоъгълник навивате на руло и така полуените рулца, сплитате на плитка, която отново поставяте в правоъгълна форма за козунак, предварително намазнена и оставяте да втаса.

Ето и снимки на тези две плитки, преди да влязат във фурната и след!




* Друга идея е да си омесите половин доза тесто, като намалите продуктите, които съм описала на две. Така от полученото тесто, можете да направите точно две плитки. 



Ето тези два козунака съм правила с половин доза тесто, едната плитка е чиста без пълнеж, а другата е с локум и стафиди.

3. Козуначени мъфини с локум





Топката, която сте си определили за мъфини разделяте на 8-10 малки топки. От всяка топка си правите по един фитил, в който слагате по-няколко праченца локум и след това осуквате на малко възелче. Нареждате в намазнени форми за мъфини и оставяте да встасат.


*Ако искате може освен локум може да сложите и стафиди в тези малки козуначета.
Ето тук ви показвам и такива, които съм правила, заедно с един венец, така, че, когато ви описвам венеца, ще ги видите и втасали и опечени :)


А ето и снимка на опечените козуначени мъфинчета с локум!


Тук ще добавя и едно клипче как разупвам едно мъфинче, за да се уверите, че козунаците си стават на конци :)



4. Козуначен венец със стафиди и локум



Венеца, ако нямате такава хартиена форма, може да опечете в кексова форма или в обикновенна кръгла форма, като сложите в редата едно малко бурканче овито във фолио.
За венеца ви е необходима, една по голяма топка от тестото. Ако сте замесили пълната доза, която съм описала по-горе за венеца е хубаво да си отделите малко повече от 1/3 от тестото, но и по малко от 1/2, защото ще стане много голям и ще ви се разлее от този тип форма.


Разделяте си тестото на 3 и части и всяка от тях на правоъгълник, който наръсвате с предваритено накиснатите стафиди, както описах по-горе и нарязания локум, правите си рула, осуквате ги и ги сплитате на плитка. тази плитка прехвърляте в кръглата форма за венец, която сте намазнили предварително и оставяте да втаса.


Както предполагам забелязвате любимите козунаци у дома са с локум и стафиди, за това и не зависимо от формата , те винаги присъстват! Ако искате да видите идеи за други козунаци, които съм правила в края на тази публикация ще сложа линкове към старите рецепти - с шоколад, със заквасена сметана, козунак цвете с мармалад и др.

Остана само да ви обясня за печенето. Когато козунаците втасат се намазват с жълтък размит с 1 лъжичка прясно мляко и се поръсват със захар. Винаги пека по следният начин, който знам от моята майка. Козунаците се слагат в незагрята фурна. Поставям тавата на средното ниво на фурната, като първо я включвам да  пече само отдолу на 180 градуса. За тези 15 минути козунака продължава да втасва във фурната, градусите се покават постепенно, горният реотан не пече и това позволява на тестото да се надига още, вместо да се запече едновремено и отгоре и отдолу и втасването да приключи бързо. След това прехвърлям да се пече само отгоре, отново за 15 минути и накрая включвам фурната да пее отгоре и отдолу за около 15- 20 минути. Но това вече е индивидуално, ако печете по-голямо количество наведнъж може да се изисква повече време до готовност, ако пък са разпределени в малки формички ще станат по-бързо, важното е когато достигне желаният цвят да покриете с фолио, за да останат хубави светли и златисти и да не прегорят, а дали са опечени от вътре проверявайте с дълъг дървен шиш, той трябва да излиза сух и да няма лепкаво тесто по него!

Снимката, която следва е на миналогодишните козунаци (Великден 2019 година) и на нея се вижда и опечения венеца, не знам защо не мога да намеря къде съм го снимала отделно!


Надявам се да съм била полезна на някого с километрините си обяснения :D А таз годишните козунаци, както винаги ще покажа след Великден, когато ги направя :)

*Сега ще ви оставя линкове към предишните публикации за козунаци, ако някой желае да погледне нещо различно от стафиди и локум :D

1. Козунаци - първата рецепта, която писах на тази тема, в нея ще откриете 3 вида плънки - черен шоколад, орехи и канела и микс със сушени плодове
https://didistylee.blogspot.com/2013/11/blog-post_7109.html



2. Козунаци със стафиди, заквасена сметана, портокалови корички, шоколад и др.
https://didistylee.blogspot.com/2015/04/2015.html



3. Италиански козунак панетоне
https://didistylee.blogspot.com/2018/03/2017.html



*Актуализация 20.04.2020 Тази година правих козунаците по описаната по горе рецепта, като направих 1 плитка чиста, 1 плитка с локум и стафиди и 1 венец само с локум :) Станаха много красиви и вкусни разбира се, за това ще ви покажа снимки, но няма да давам подробни обяснения към снимките, защото начина, по който съм ги правила е абсолютно същия, като от миналите години!